Петчленен състав на Окръжен съд – Ловеч призна за виновен Александър А. за това, че през нощта на 04.03.2021 г. в собственото си жилище в Тетевен след нанесен побой, при условията на домашно насилие и с особена жестокост, умишлено причинил смъртта на жената, с която преди това живеел на семейни начала. 

По искане на страните по делото то се гледа без разпит на свидетели и вещи лица, без допълнително събиране на доказателства. Подсъдимият призна доказателствата, събрани в досъдебното производство. Тъй като се касае за умишлено убийство, не се прилага разпоредбата на чл. 58а от НК, според която, при провеждането на съкратеното съдебно следствие, наказанието на извършителя се намалява с една трета.

Прокурорът по делото поиска на Александър А. да бъде наложено най-тежкото наказание, предвидено в закона, а именно доживотен затвор без право на замяна. Той посочи, че има отегчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият и жертвата са живеели на семейни начала поне 10 години, но в този период жената е била обект на физическо и психическо насилие, за което е подавала жалби в полицията. През 2018 година тя е завела дело по Закона за защита от домашно насилие, което впоследствие е прекратено по нейно желание. Според държавното обвинение подсъдимият е агресивен, осъждан няколко пъти за хулиганство.

Гражданските ищци и техният процесуален представител също поискаха наказанието да е доживотен затвор без право на замяна. Пред съда бяха предявени и общо три граждански иска - от майката и от децата на жертвата, за нанесени неимуществени вреди, всеки от които на стойност 500 хиляди лева.

Защитата на подсъдимия посочи, че, въпреки, че подзащитният му е признал вината си и обстоятелствената част в обвинителния акт, има неизяснени моменти около случилото се. Не е ясно дали подсъдимият се е обадил на жертвата или тя сама е отишла при него, не се споменава, че, според показанията на подсъдимия, и двамата преди това са употребили алкохол. В периода между 2018-та, когато е заведено делото по Закона за защита от домашно насилие, и 2021 г. не е имало медицинско освидетелстване за нанесени телесни увреждания на жената, което според защитата означава, че отношенията между двамата са били нормални.

Адвокатът на подсъдимия определи поисканата присъда за доживотен затвор без право на замяна като несправедлива, защото не би постигнала дългосрочен ефект. Той посочи, че подзащитният му е твърде млад, за да отиде в затвора доживот, признава и осъзнава грешката си. Изпратил е извинително писмо до родителите на жертвата, в затвора има образцово поведение.

В последните си думи пред съда Александър А. каза, че не е очаквал, че ще се случи най-лошото и се извини на близките на жертвата.

След съвещание петчленният съдебен състав постанови, че подсъдимият е виновен за умишлено убийство, поради което на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предложение последно и т. 6а във връзка с чл. 115 от Наказателния кодекс, при отегчаващи вината обстоятелства, го осъди на доживотен затвор – второто по тежест наказание, предвидено в закона. Осъденият трябва да го изтърпи при условията на първоначален „специален“ режим. Съдът уважи частично гражданските искове. Александър А. е осъден и да плати по 300 хиляди лева на тримата наследници на жертвата, както и разноските по делото.

Присъдата може да бъде обжалвана в 15-дневен срок пред Апелативен съд – Велико Търново.