Тричленен състав на Окръжен съд – Ловеч призна за виновен М.В.В – надзирател в затворническо общежитие, за това, че е нарушил служебните си задължения и е внесъл мобилен телефон и част от зарядно устройство за него на лишен от свобода. В замяна на това служителят е получил облага в размер на 100 лева.

Деянието е извършено в края на април 2021 г. Тогава в качеството си на длъжностно лице - „Надзирател 1-ва степен", с цел да набави за себе си облага, подсъдимият нарушил служебните си задължения, произтичащи от Длъжностната му характеристика - „Чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност да осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода, в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи служебната дейност", като в нарушение на Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 год. на министъра на правосъдието за утвърждаване на списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получат, ползват и държат при себе си лишените от свобода - предоставил за  ползване на лишен от свобода мобилен телефон и част от зарядно устройство, предназначено за зареждане на мобилни телефони, за което получил облага - сумата от 100 лв.

От деянието е могло да настъпят немаловажни вредни последици, поради което и на основание чл. 282, ал.1, предложение 1 от НК и чл. 54 от НК, при смекчаващи вината обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия наказание 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1[1] от НК изпълнението на наказание е отложено за срок от три години. Подсъдимият се лишава и от правото да упражнява професия свързана с охранителна дейност в системата на МВР и в местата за лишаване от свобода за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред АС–Велико Търново в 15-дневен срок днес.

[1] чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.