Защо е важно в един спор, дори и да не е стигнал до съд, да бъде потърсена най-малкото консултация с адвокат. Това беше основният въпрос, обсъден на среща между съдия, адвокат и ученици, провела се на 31 март в Съдебната палата в Ловеч в рамките на Образователната програма на ВСС и МОН.

          Адвокат Стефан Тихолов и съдия Пламен Пенов обясниха на възпитаници на средно училище „Тодор Кирков“, че участието на адвокат в съдебния процес гарантира на страната, че професионалист защитава  интересите ѝ.

         С примери от теорията и практиката Стефан Тихолов разясни, че преди да се стигне до съд по даден казус, един адвокат може да консултира и двете спорещи страни. След като ги изслуша и прегледа доказателствата за техните тези, той може да ги убеди да постигнат взаимно приемливо решение. Това всъщност представлява медиацията. Ролята на консултант не може да бъде поета от съда – законът го забранява. Като арбитър, съдията може единствено да насочи спорещите към спогодба, допълни съдия Пламен Пенов.

          Адвокат Тихолов напомни максимата, че „Най-лошото споразумение е по-добро от най-доброто съдебно решение“, тоест единственият начин всички страни в един съдебен спор да получат поне частично удовлетворение от изхода му е да направят разумни отстъпки и да постигнат взаимен компромис.

           Когато обаче делото влезе в съда, адвокатът трябва да избере интересите на коя страна ще защитава или въобще да не поема защитата на която и да е от тях в съдебния процес.

         „Свободата и независимостта на адвокатурата са гарантирани в Конституцията, но това не означава, че всеки адвокат може да си прави каквото поиска“, посочи Тихолов. Той обясни, че при основателни и доказани сигнали и жалби за неетично или немарливо поведение, регионалните адвокатски колегии могат да  накажат провинилия се адвокат, включително да го лишат от право да практикува професията. Отделно от това адвокатите могат да носят и наказателна отговорност, ако извършат престъпление.

          Съдия Пенов подчерта, че в основата на отношенията клиент – адвокат лежи доверието. Адвокатът няма право да издава пред трети лица какво му е споделил клиентът му. Той не може да бъде разпитан като свидетел за обстоятелствата, разкрити му от клиента. А ако даде показания, те няма да имат процесуална стойност – няма да бъдат приети за доказателства пред съда.

          Както много други професии, и адвокатската изисква професионализъм. Не всеки разбира от всичко, посочи адвокат Тихолов и обобщи: „Когато става дума за право, идеята „направи си сам“ не е добра“.