Намирането на вещи лица е основната причина за бавенето на дела за допуснати грешки при лечението на пациент. Това стана ясно по време на семинар на тема „Правни спорове в здравеопазването. Дискусионни въпроси“. Негов домакин беше Окръжен съд – Ловеч, а основен лектор - адвокат Мария Шаркова – специалист в областта на медицинското право.

         Тя представи обобщени данни за съдебната практика по такъв тип дела у нас. Годишно се завеждат около 45-50 дела за лекарски грешки, което при 2 милиона хоспитализации всяка година изглежда много малко, посочи адвокат Шаркова. „Но ако вие лично сте засегнат в дадено дело, за вас е много“, допълни тя. След 2012 има повече дела, но според Шаркова причината е по-скоро в нарасналата осведоменост на пациентите и желанието им да търсят справедливост. Пациентските организации също стават все по-активни.

Събирането на информация за такъв тип дела е много трудно и отнема време, защото у нас не се водят специални регистри за тези казуси, посочи адвокат Шаркова. Все пак по нейни данни до момента има около 450 дела за лекарски грешки, част от тях висящи. Към 31 декември 2018 година са заведени 377 дела, като 66 % вече са приключили, 18 на сто са висящи на първа инстанция, а 16 %  - на въззивна инстанция или пред Върховния касационен съд.

Средната продължителност на делата е 1 350 дни. Има някои висящи производства още от 2007 година, но те не са много. „Понякога делата се бавят  по 2-3 години, само за да се намерят вещи лица, които да изготвят експертиза“, каза адвокат Мария Шаркова. „Има компетентни лекари, но има една особеност, че те рядко се съгласяват да изготвят експертиза, тъй като се притесняват, че могат да навредят на свой колега.“

         Това беше потвърдено и от председателя на Районния съд в Никопол Галя Наумова. „Много трудно намираме вещи лица и почти винаги отказват, особено когато става въпрос за болници и за техни колеги – лекари– никой не иска да признае, че са сбъркали. Намираме от други градове вещи лица, но наистина важи приказката „гарван гарвану око не вади“. Някои от експертите използват като оправдания прекалената си заетост, липсата на компетентност по конкретен въпрос или дори искат невъзможно високи хонорари от съда, за да откажат.

         Критериите при определянето на неимуществените вреди заради лекарски грешки, момента на отчитането им, разликата по места в присъдени обезщетения за идентични увреждания бяха сред другите обсъждани въпроси по време на семинара. Дискутиран бе и въпросът за делата, заведени от лечебните заведения срещу Националната здравноосигурителна каса заради отказа й да заплати извършената от болниците надлимитна дейност. Съдия Владимир Вълков от Софийски градски съд посочи, че съдебната практика по тези казуси е противоречива.

Въпреки трудностите, с които се сблъскват магистратите при разглеждането на дела за лекарски грешки, заблуда е, че у нас няма осъден лекар, заяви адвокат Мария Шаркова. Около 40 % от заведените искове са уважени. Самото доказване на медицинска грешка обаче е особено трудно, не само защото необходимите медицински документи са разпръснати в различни нормативни актове, а чисто физически документацията за даден случай се намира в лечебното заведение, което понякога създава условия за нейната манипулация.

         Тези дела са особено трудни и от емоционална гледна точка, посочи адвокат Шаркова. „Нека не си мислим,че лекарите също не преживяват тежко такива дела и случаи, когато пациентите са били увредени“.

         Статистиката й сочи, че най-рисковите медицински специалности са хирургия, акушерство и гинекология, дентална медицина, ортопедия и травматология.