Наградените есета от конкурса на Окръжен съд - Ловеч на тема: "Децата и правосъдието – права, правила, отговорности"

,,Децата и правосъдието – права, правила и отговорности“
Есе
Аз съм обикновено дете, имам обикновено семейство и необикновени мечти! Като всеки тийнейджър съм в пълна с предизвикателства възраст, в която се уча да различавам доброто от злото и справедливото от несправедливото. Разбирам, че в този сложен и комплициран свят на правила и норми децата са най – уязвимата, но и най – перспективната прослойка на обществото. Те са едновременно изпълнени с потенциал - носители на бъдещето, но и същевременно активни участници в настоящето. В света на децата ролята на правосъдието не се изчерпва единствено с формалното признаване на гражданските права, а представлява сложна система от свобода, правни норми и лична отговорност, чрез която се изгражда моралната им идентичност и се формира готовността им да бъдат съвестни граждани.
Съгласно основния закон на страната ни – Конституцията на Република България от 1991 г., централно място заемат правата и задълженията на гражданите, като децата също са субект на гражданските правоотношения. За децата „мислят“ и Закон за закрила на детето (ЗЗДет), Семеен кодекс (СК) , Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН), Закон за предучилищно и училищно образование (ЗПУО) и Закон за хората с увреждания (ЗХУ), т.е. държавата защитава и гарантира основните права на децата във всички сфери на обществения живот, осигурявайки подходяща среда, достъп до образование и здравеопазване, свобода на възгледите и сигурност. Ясно е, че тези права не са просто привилегии, а са необходими норми, те са щит за всяко дете, защото само когато то е чуто, без да се подценява неговата гледна точка в света на порасналите, когато е разбрано и защитено, то спокойно може да израсне физически, психически и нравствено, развивайки се като достойна личност със своите амбиции и мечти. Детската душа и психика са крехки и лесно раними, затова обществото трябва да проявява нулев толеранс към прояви на насилие, дискриминация, несправедливост или ксенофобия с обект подрастващия, защото детето има моралното право да изживее детските си години волно, без да мисли и чувства тревогите на възрастните.
Наред с правата, в моралния компас на подрастващите съществуват и правилата, които са невидимите граници, поддържащи реда и предотвратяващи хаоса и дисхармонията. Но много от децата ги възприемат като забрани, ограничения или високи каменни стени, пречещи на личната им свобода. Истината е, че правилата за създадени не за да „спират полета ни“, а за да ни предпазват от надвисналите като ,,огнен сърп“ опасности от заобикалящата ни действителност – тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотични и психотропни вещества, игри, развиващи хазартна зависимост, и общественоопасни деяния. Правилата осигуряват справедливост и ред, те са предпазна мярка, която е еднаква за всички – от децата до държавния глава. Правилата не представляват просто регламентирани текстове, а социален договор в услуга на това, че никой не е над закона. За правилата децата разбират първо от семейството, където разбират значението на уважението към родители, роднини, учители и общество, осъзнават какво значение има да казват истината с цената на всичко, да са добри и трудолюбиви. В училище тези уроци се обогатяват и правилата от тежест се превръщат в ориентир.
С правата и правилата идва и отговорността. Тя е този морален пътеводител, който ни кара да спазваме нормите не заради страх от наказание, а от разбиране за личното или общото благо. Тя е съзнанието, че нашите действия имат последици както за нас, така и за хората около нас. Отговорността е онази сила, която прави свободата истинска, защото да имаш правото да избираш, означава и да носиш последствията от своя избор. Ключов момент е намирането на баланс между права и задължения. Ако те не са отъждествени, едното надделява и се нарушава справедливостта. Ролята на семейството и училището в този процес е изключително важна. Когато виждат с очите си уважение, разбирателство и справедливо отношение към отсрещния, децата приемат тези ценности като свои собствени. Но често в съвременното общество ставаме свидетели на погазване на установените морални и нравствени права и правила, защото отговорността е пренебрегната, което рядко прави впечатление на обикновения гражданин, остава без порицание и дори може да прерасне в престъпление. Считам, че държавата е благосклонна към подрастващите, извършили обществено опасни деяния и проявява диференциран подход при определяне на техните наказания, установен в Наказателния кодекс (НК). Определено е, че наказателната отговорност е лична и наказателноотговорни са лицата, навършили 14 - годишна възраст.
Правосъдието не започва от храма на Темида, а от човешкото съзнание. Изгражда се последователно - в дома, в училище, в приятелския кръг, в изборите, които правим всеки ден. Децата не просто усвояват правила, а се учат да бъдат справедливи в сърцата си – да разбират, да съчувстват и да носят отговорност. Истинската стойност на правосъдието се разкрива тогава, когато то престане да бъде външна принуда, а се превърне във вътрешно убеждение.
Стелян Стоянов, ученик в X клас при СУ ,,Васил Левски“ – град Троян
Децата и правосъдието – права, правила, отговорности
есе
В съвременното общество все по-често се говори за правата на децата и за необходимостта те да бъдат защитени и уважавани. Законите и международните документи ясно формулират тези права – правото на образование, на мнение, на защита от насилие и унижение. Въпреки това, в ежедневието често се наблюдава разминаване между това, което е записано „на хартия“, и това, което реално се случва. „Правосъдието без възпитание е безсилно, а възпитанието без справедливост – непълно“ – тази мисъл насочва вниманието към необходимостта от връзка между двете. Именно тук възниква въпросът за истинското правосъдие спрямо децата – как да се постигне баланс между техните права, правилата, които трябва да спазват, и отговорностите, които носят.
Истинското правосъдие по отношение на децата се състои в хармоничното съчетание на три основни елемента – права, правила и отговорности, които трябва да бъдат не само декларирани, но и реално прилагани в ежедневието.
На първо място, правата на децата са основа за тяхното нормално развитие и самочувствие. Всяко дете има право да изразява мнение, особено когато става въпрос за въпроси, които го засягат пряко. „Детето не е съд, който трябва да се напълни, а личност, която трябва да бъде чута“ – тази мисъл подчертава колко важно е да се уважава гласът на младия човек. На практика обаче това право често се пренебрегва. В училище например учениците невинаги биват изслушвани, а мнението им се омаловажава с аргумента, че възрастните „знаят по-добре“. В семейната среда също се среща подобен модел – решенията се вземат едностранно от родителите, без да се търси гледната точка на детето. Това води до усещане за несправедливост и подкопава доверието в самата идея за права.
От друга страна, съществуването на правила е също толкова необходимо. Без тях обществото не би могло да функционира нормално. Правилата създават ред и сигурност – както в училище, така и в семейството и обществото като цяло. „Законите са създадени не само да наказват, но и да възпитават“ – тази мисъл ясно показва, че правилата имат и възпитателна функция. Елементарни принципи като това да не прекъсваш, когато някой говори, да не взимаш чужди вещи и да не обиждаш другите, са основата на социалното съжителство. Липсата на такива норми би довела до хаос и конфликти.
Третият важен елемент е отговорността. Тя не означава строго наказание, а осъзнаване на последствията от собствените действия. „Истинското наказание не е страхът от санкцията, а разбирането на вината“ – тази мисъл насочва към вътрешното осъзнаване като най-важен резултат от възпитанието. Когато едно дете счупи нещо, логично е да участва в поправянето на щетата. Когато излъже, то трябва да разбере, че губи доверието на околните. Именно чрез такива ситуации се изгражда морална преценка и лична отговорност. Важно е възрастните да не разчитат единствено на наказания, а да насърчават размисъл – какво би станало, ако всеки постъпва по същия начин? Така децата развиват критично мислене и вътрешна мотивация за правилно поведение.
Необходимо е да се подчертае, че тези три елемента трябва да съществуват в баланс. „Справедливостта започва там, където има разбиране и мярка“ – подобно на добре устроена система, правата, правилата и отговорностите трябва да се допълват взаимно. Ако на децата се дават само права, без да се възпитават в отговорност, съществува риск те да израснат егоцентрични и неспособни да се съобразяват с другите. Обратно, ако се акцентира единствено върху строгите правила и наказанията, това може да доведе до потискане на личността и липса на самостоятелно мислене. Балансът е ключът към изграждането на зрели и отговорни личности.
В заключение, правосъдието по отношение на децата не трябва да се разбира само като система от закони и санкции, а като процес на възпитание и изграждане на ценности. „Най-доброто правосъдие е това, което възпитава, а не само наказва“ – тази мисъл обобщава основната идея на темата. Децата трябва да познават и упражняват своите права, да спазват установените правила и постепенно да поемат отговорност за действията си. Само чрез този балансиран подход може да се изгради по-справедливо общество, в което бъдещите възрастни ще бъдат не само информирани за правата си, но и готови да носят отговорност за своите избори.
Мартин Илийчев, 12 клас, СУ „Тодор Кирков“ град Ловеч
“Децата и правосъдието – права, правила, отговорности”
“Какво ми се полага?” е въпрос, който си задавам днес. Вероятно много неща, но най-важните са да ходя на училище, да почивам достатъчно, да се чувствам в безопасност и да мога свободно да изразя мнението си.
Да вземем например правото ми на образование. За това се е погрижила държавата, защото е важно за децата да бъдат образовани, да придобиват различни умения и да станат добри хора. Все пак ние сме бъдещето и ако не сме знаещи и мислещи, ще настъпи упадък в света. Без образование няма как да работим добра и пълноценна работа. Ако не сме грамотни, няма да можем да прочетем листовка на лекарство или менюто в ресторант. А училището ни дава възможност на станем грамотни и интелигентни хора.
Понякога се случва в училище да се нарушава правото ни на почивка, защото сме натоварени от уроци. Нямаме достатъчно време за неща като рисуване, плуване, музика и танци, а те са вид почивка. Иска ни се да спортуваме, да се разхождаме повече навън, да ходим на кино или да общуваме.
Някои приемат спазването на правилата като вид наказание, но те са създадени, за да ни помогнат да станем по-добри и да сме в безопасност. Ако правилата в училище и в обществото не се спазват, ще настъпи хаос и децата ще останат без контрол. Представете си един ден законите по пътищата да отпаднат. Как бихме ходили на училище без риск от катастрофи? Точно в това е смисълът на законите – да ни пазят и да сме спокойни в ежедневието си. В днешно време децата не слушат много възрастните. Правят каквото си решим и често нехаят за последствията. Но аз мисля, че е хубаво да има граници. Тези граници са правилата, които са свързани с нашите права.
Особено важно е правото ни на лично мнение, което е индивидуално. Когато споделяме, ние се опознаваме, разбираме и подкрепяме. Ако нашият глас не бъде чут, ние ще се чувстваме потиснати и затворени в себе си, няма да искаме да общуваме, да излизаме навън. Ще станем притеснителни и страхливи. Никой не може да ни отнеме правото на лично мнение и да заглуши гласа ни.
Днес имаме тези права, но те са извоювани във времето и не са наша лична заслуга. Затова трябва да ги съхраним и опазим. Да не бъдем безразлични, когато някой не си е научил урока или е без домашно, а да му напомним, че на безплатното образование се отплащаме със своята отговорност.
Ние сме свободни граждани, но понякога бъркаме свободата със свободия и се бунтуваме срещу правилата. Но трябва да знаем, че личната свобода се гради чрез отговорност и спазване на правила. Да помним, че правата на децата са важни, да се научим да уважаваме и подкрепяме. Да сме сплотени, защото ако не пазим себе си, то кой?
Кристияна Петрова, VII “в” клас, ОУ “Васил Левски” гр. Ловеч
,,Децата и правосъдието – права,правила и отговорности‘‘
Беше един слънчев ден през април. Ваканцията тъкмо бе започнала, локвите от наскорошния дъжд вече бяха изпарени и получих обаждане от приятели да се видим в двора на училището. Дори не се замислих, веднага си пъхнах краката в обувките, грабнах шапката и излязох. Денят обаче беше на косъм да приключи за мен… перманентно.
По пътя ми имаше сравнително дълга пешеходна пътека. Светофарът светна в ярко зелено. Погледнах наляво и надясно и точно когато стъпих с десния крак на пътеката, един полусчупен автомобил с пушещ ауспух и силна музика, излизаща от него, беше на косъм да сложи край на живота ми. Мина на не повече от десет–петнайсет сантиметра от мен, със скорост поне тридесет километра над ограничението. В момента, в който отмина и сърцето ми започна да се успокоява, в главата ми се появи един въпрос.
Ако има правила за възрастните и те самите ги пренебрегват, защо ние, децата, трябва да ги спазваме?
Колкото повече мислех върху това, толкова по-труден ми се струваше отговорът. Не ставаше дума за това кое е „честно“ и кое не, а за това как всъщност работи светът. Докато вървях към училищния двор, започнах да забелязвам всяка потенциална опасност, от колите до по-подозрително изглеждащите хора. Преди животът ми да бъде застрашен, всичко това беше просто фонов шум, нещо нормално. Сега обаче виждах всяко правило, което по-рано ми се струваше безсмислено, като нещо, което реално може да спаси живот, включително моя.
След като вървях известно време и наблюдавах нередностите около себе си, най-накрая стигнах до отговор. Когато ние, децата, видим някой да нарушава правилата, било то пресичане на червено, превишена скорост или дори насилие, често си казваме: „Щом той може, и аз мога.“ Но няма по-грешен начин на мислене от този. Да, може да ни се размине веднъж, два пъти, дори много повече. Но правилата не съществуват заради късмета ни, а за да намалят риска. А рискът рано или късно се реализира.
Когато някой кара с превишена скорост, той не рискува само своя живот, а и живота на всички около него. Всяко подобно действие увеличава вероятността някой да не се прибере вкъщи. И това „някой“ може да бъде напълно невинен човек, който просто е бил на грешното място в грешния момент.
Ние като деца имаме отговорността да не следваме лошия пример, независимо дали идва от възрастни или от връстници. Именно така обществото става по-добро, макар и с малки стъпки. Освен това трябва да се пазим, защото ако пострадаме заради нечие чуждо безразсъдство, в крайна сметка ние ще понесем последствията, а не този, който е нарушил правилото.
Правосъдието не започва от полицията или от съда, то започва от личния избор. От избора дали да направиш правилното нещо, дори когато другите не го правят.
Накрая стигнах до приятелите си в двора. Извадихме баскетболната топка и започнахме да играем, наслаждавайки се на топлия априлски ден. Само че този път аз вече разбирах смисъла на правилата и бях една идея по-внимателен… и една идея по-жив.
Боян Димитров – VII клас, 104 ОУ „Захари Стоянов“ – София.
