Още една група ученици от ОУ „Васил Левски“ в Ловеч посети Окръжен съд – Ловеч, за да научи повече за работата на съдебната система. Срещата на седмокласниците с основния лектор по програмата – съдия Пламен Пенов, този път беше посветена на детското правосъдие и домашното насилие.

         Още в началото магистратът подчерта, че няма специално установено правосъдие за деца – има правораздаване с участието на деца.

        Децата могат да са страна или свидетел в съдебна процедура. В първия случай ключово значение има възрастта на детето. В гражданското правораздаване от нея зависи дали то ще упражнява правата си чрез родителите си – ако е малолетно, или с тяхно съдействие – ако е непълнолетно.

       В наказателния процес от възрастта (и вменяемостта) зависи дали детето ще носи наказателна отговорност. Ако е над 14 години, то е наказателноотговорно. Ако е малолетно, под 14-годишна възраст – не носи наказателна отговорност, а спрямо него се взимат мерки по Закона за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

         При участието на дете в съдебен процес като свидетел няма подобно възрастово ограничение, стана ясно по време на лекцията. В такива случаи се взимат мерки то да бъде изслушано възможно най-щадящо. Често това става в така наречените „сини стаи“ – специализирани помещения за такава цел.

         Съдия Пенов подчерта, че важна роля за защита правата на детето в съдебна процедура има Дирекция „Социално подпомагане“. Когато се налага изслушване на детето, местната дирекция задължително изготвя социален доклад, в който са описани условията и начините за отглеждане и развитие на детето. Докладът се изготвя въз основа на посещения на социален работник в дома, в който се отглежда детето, в детската градина или училището му, разговори с родители/настойници, учители, дори с личния лекар. Целта е на съда да се предостави възможно най-пълна информация относно нуждите на детето, за да се постанови справедливо съдебно решение, което обезпечава интересите му.

         По темата за домашното насилие седмокласниците правилно се ориентираха какво означава този термин, давайки примери. Интересна дискусия предизвика въпросът: „Отнемането на мобилния телефон на детето от страна на родители дали може да се смята за вид домашно насилие“. Разсъжденията в тази посока се основаваха на една от дефинициите за домашно насилие – „…принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка..“(чл. 2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие).

     Децата бяха единодушни, че отнемането на телефон не е домашно насилие, а по-скоро възпитателна мярка. „Можем и без него – той не е от първа необходимост като храната, например“, сподели ученик. „Да, засягат се правата ни за общуване с приятели, ама ние ходим на училище – можем там да се видим с тях“.

      Негова съученичка допълни: „Ако родител вземе телефона на детето, той няма да има връзка с него и детето няма да може да му се обади, ако е в опасност. От друга страна – телефонът може да е средство, чрез което детето да попадне под лошо влияние“.

         Ако дете е свидетел на домашно насилие, то също се смята за жертва на такова, стана ясно по време на лекцията. Съдия Пламен Пенов разказа на учениците каква е процедурата за подаване на молба за защита от домашно насилие, както и какви са мерките, които предвижда законът, за предоставяне на такава защита.